Лечението на пулпит се нарича ендодонтско лечение (кореново лечение). То преминава през няколко етапа с различно времетраене в зависимост от това колко канала има болният зъб и доколко е напреднало заболяването.
Ендодонтското лечение при пулпит има следните етапи – умъртвяване на нерва/обезболяване с упойка, разкриване на нерва, изваждане на нерва, оформяне на кореновите канали, запълване на оформените канали,щифтово изграждане ако е нужно такова(нужно е при силно разрушени зъби),поставяне на пломба.
Лечението на пулпита започва с умъртвяване на нерва/обезболяване с упойка – по преценка на лекаря по дентална медицина се поставя лекарство, което за няколко дни умъртвява и прави нерва безчувствен или се поставя упойка, която да обезболи зъба.
Това се налага поради факта, че при пулпит нервът е жив и много болезнен на допир и има силна болка дори само при вдишвне на студен въздух, което прави невъзможно механичното му изваждане.
Едва след като нервът е обезболен ,се пристъпва към неговото разкриване с цел да се открие пулпната камера и да се видят кореновите канали – това става като се преминава през коронката на зъба.След като е разкрит нервът, той се отстранява както от пулпната камера, така и от кореновите канали. След това се пристъпва към почистване, разширяване и оформяне на кореновия канал със специални пили и разтвори по начин, който да позволява правилното му запълване.
В някой случай по преценка на зъболекаря в кореновите канали може да се постави специално лекарство, което да помага да се успокои възпалителния процес и в елиминирането на бактериите, причинили пулпита.
След като кореновият канал е оформен подходящо и инфекцията е овладяна, се пристъпва към запълването му. Целта на запълването на кореновите канали е да се херметизира вътрешността на зъба и да не се допусне заселване на бактерии в него. След като кореновият канал е правилно запълнен, зъбът се възстановява до анатомична цялост.
Зъбите с изваден нерв променят цвета си и стават по-крехки. В резултат на ендодонтското лечение се отнема голяма част от стените на зъба, което го прави изключително крехък и предразположен към фрактура. Затова често се препоръчва поставянето на корона върху ендодонтски лекувани зъби
Лечението на периодонтит е насочено към елиминиране на инфекцията в кореновите канали и инфекцията в областта около кореновия връх, била тя остра или хронична (гранулом). Инфекцията в кореново каналната система се елиминира по метода на стандартното ендодонтско лечение при пулпит (прочети повече…). Основната разлика тук е, че трябва да се повлияе и инфекцията около кореновия връх (при остри периодонтити) или гранулома (при хронични периодонтити).
Характерно за острия периодонтит е силната болка. Тя се дължи на увеличаване на тъканното налягане вследствие на събиране на гной или серозна течност в резултат на възпалителния процес. Така събралата се гной или серозна течност около корена на зъба трябва да се елиминира, за да се успокои болката и да започне оздравителен процес. Това става през кореновите канали като те се почистват от нерва и се разширяват с помощта на специални пили, за да може да изтече колекцията от течности.
Пациентът изпитва бързо облекчение, но това далеч не значи, че е излекуван. Стените на кореновите канали, както и областта от костта около кореновия връх, са богато населени от бактериите причинили периодонтита. Ако в този момент се запълнят кореновите канали херметично, бактериите отново ще се развият и заболяването ще се обостри по същия начин. Тук идва и основната разлика в ендодонтското лечение на пулпита и периодонтита. При периодонтита трябва да се елиминират всички бактерии в кореновите канали и периодонциума. Това става чрез механична и медикаментозна обработка на кореновите канали и множество промивки с антисептични и антибиотични разтвори , а в тежки случаи и предписване на антибиотик.
Механичната обработка на кореновите канали представлява изстъргване на стените на кореновите канали като така се отстраняват бактериите прикрепени към тях. Това става чрез специални ендодонтски пили, които трябва да достигнат до края на корена, в противен случаи лечението не е достатъчно сигурно. При много криви, стеснени или непроходими коренови канали няма начин да се проведе ендодонтско лечение и да се достигне до инфекцията около кореновия връх и тогава се налага апикална остеотомия или дори изваждане на зъба.
Освен механичната обработка се прилага и медикаментозна обработка. В острите стадии на периодонтита се прилагат промивки с антисептици и антибиотици на кореновия канал, които имат за цел да елиминират болестотворните бактерии и да повлияят възпалението в областта на кореновия връх. Те се правят всеки ден и при упорити възпалителни процеси могат да продължат до няколко седмици. След успокояване на острия процес и напълно стихване на болките се проверява дали зъбът може да стои херметично затворен. Това става като се поставя временна обтурация и промивките се заменят от поставяне на специални медикаменти (лекарства) в кореновите канали, които престояват там няколко дни. Ако всичко е спокойно, не се наблюдават болки или неприятни усещания в зъба, се пристъпва към запълването на кореновите канали и завършване на лечението.
При хроничните периодонтити (гранулом) имунната система на организма е достатъчно силна да не позволи на бактериите да предизвикат остро възпаление, но и не може сам да се излекува поради непрекъснатото постъпване на нови бактерии през отворения или неправилно запълнен коренов канал. Хроничните периодонтити протичат с минимална или дори без симптоматика (слаби болки или дискомфорт в зъба при дъвчене). При тях отново се провежда конвенционално кореново лечение, като се презапълва правилно каналът на зъба. След завършване на лечението на периодонтита се прави контролна рентгенова снимка, на която се вижда дали е добре запълнен до края кореновият канал. При хроничния периодонтит (гранулом) след като е запълнен кореновият канал на рентгенови снимки през 6 месеца се проследява оздравителния процес, като се обръща внимание на намаляване на размерите на гранулома или кистата. В някои случаи при бактерии, които са с висока агресивност и устойчивост, ендодонтското лечение не е достатъчно и се налага хирургичното отстраняване на гранулома чрез апикална остеотомия или хемисекция.
